1. Способността на потребителите да получават достъп до услуги и информация. Общ термин, отнасящ се до правата, които имат потребителите, за да си взаимодействат с дадена системна единица, с цел да работят, използват, получават знания и/или да получат представяне на някои и/или на всички системни ресурси (потребители).

2. Достъп ( до съоръжения, услуги и др.) Предоставяне на съоръжения и/или услуги на друго предприятие при определени условия на изключителна или неизключителна основа с цел предоставяне на електронни съобщителни услуги, включително когато те се използват за доставяне на услуги, свързани с информационното общество или услуги за разпространение на радио и телевизионно съдържание (услуги). Той обхваща освен друго :

  • достъп до елементите на мрежата и свързаните с тях съоръжения, които могат да включват свързването на оборудване чрез фиксирани или нефиксирани средства (по- специално това включва достъп до абонатната линия и до съоръженията и услугите, необходими за предоставяне на услуги по абонатната линия);
  • достъп до физическа инфраструктура, включително сгради, канали и мачти;
  • достъп до съответните софтуерни системи, включително системи за оперативна поддръжка;
  • достъп до информационни системи или бази данни за предварителни поръчки, доставка, поръчване, заявки за поддръжка и ремонт и таксуване ;
  • достъп до прехвърляне на номера или системи, предлагащи еквивалентна функционалност;
  • достъп до фиксирани и мобилни мрежи, по- специално за роуминг;
  • достъп до системи за условен достъп за услуги за цифрова телевизия и достъп до виртуални мрежови услуги.