[lwptoc depth=”2″ toggle=”0″]
Ключовите думи като рекламни послания и SEO оптимизация
Рекламата се създава с цел да провокира интереса на потребителя към определена стока или услуга. Връзката между рекламата и насърчаването на потреблението е причина да се въведе някаква регулация на рекламния пазар за определен тип продукти.
Тя трябва да се показва пред потребителите, отговарящи на определени критерии (различни за всяка търсачка, онлайн медия или социална медия). Тези критерии могат да бъдат демографски (пол, възраст), географски (местоположение), езикови.
От друга страна критериите могат да бъдат свързани с характеристиката на търсещите машини като например да се определи специфично време през деня кога да се показват рекламите. Google предлага и услуга за таргетиране в конкретни сайтове от рекламната си мрежа като You Tube или други.
Съществуват SEO тактики, от които зависи кои уеб сайтове ще се класират по-високо в сравнение с други от търсачките за една и съща заявка за търсене по ключова дума.
Ключовите думи в SEO оптимизацията и в текстовата част на рекламните послания
Налагането на дискриптивния подход е продиктувано от същността на рекламните текстове, които като форма на маркетингова комуникация имат за цел да окуражат, убедят или в някои случаи дори да манипулират (това обикновено бива възприемано в негативен аспект) аудиторията (зрители, читатели или слушатели, и т.н.), да предприемат или да продължат да предприемат определено действие.
Характерните езикови стратегии са обвързвани както с определени особености на граматично, лексикално и синтактично ниво, така и с конкретна семиотична реализация. Методите на анализ се основават на три плана: семиотичен, лингвистичен и продуктов, при който се анализират начините, чрез които се рекламират отделните продукти. Приносът на езика заема своето значително място за реализиране на търговските цели при семиотичната реализация на рекламите на различни продукти, стоки или услуги.
Понятие за реклама
Понятието „реклама” (от лат. reclamo – извиквам) се свързва с разпространяването във всякаква форма на определена информация относно лице, продукт, идея, начинание и т.н., което е предназначено за определен кръг потребители.
Целта на рекламата е да предизвика, формира или поддържа интереса на потребителите към рекламираните обекти, така че те да могат да се реализират (да бъдат избрани, купени, посещавани и т.н.).
За пръв път реклами се появяват в периодичната преса през XVII век. Те промотирали най-вече лекарства, които били особено търсени предвид множеството епидемии, както и книги, и вестници.
Появяват се и лъжливи, заблуждаващи реклами, изтъкващи несъществуващи качества на продукта, както и рекламите, популяризиращи дейността на измамници, преструващи се на лечители или знахари.
Рекламата започва да играе съществена роля през XIX-ти и XX-ти век, когато се поставя началото на масовата продукция. За целите на рекламата се ползват най-различни средства: телевизия, радио, печат, интернет, кино, бил- бордове, листовки, различни предмети и много други. Всяка медия е своеобразно рекламно пространство.
Сама по себе си рекламата е неутрален набор от знакови системи и подходи, които се използват при всички останали комуникации. Съвременните форми на реклама се подчиняват на принципите на масовата комуникация. Съобщенията, с акцент върху действието и резултата на рекламирания продукт, се предават на група хора индиректно. По съдържание и форма търговското послание на рекламната услуга се насочва към готовността на клиента да купи марката.
Комуникативните намерения на адресанта се материализират в стратегиите на общуване, които обединяват съдържателни и формални елементи – знакови системи, кодове и различни реализации на знаците и правилата, чрез които се постигат комуникативните цели.
При еднакво качествени продукти с приблизително близки цени печели марката с по-умния слоган и по-добрата визия, защото ефектът на рекламата е смес от народопсихология, улучване на момента, визия. Когато се прави например услуга на клиента и му се предлага по-евтин генеричен еквивалент на искания продукт, тази услуга може да му развали цялото удоволствие/забавление от покупката, защото той може да се асоциира с дадена марка или да свързва здравето си с нея.
Марката в търговската комуникация има нелеките задачи да улучи точния момент, точните думи, точните образи, за да победи конкуриращите марки и да привлече своите потребители. В този смисъл рекламата може да се интерпретира като семиотична реализация на информация за произвеждане на желание с цел покупка.
Ключовите думи и техните послания
Изследване на WordStream посочва кои са най-скъпите думи, за които се плаща за реклама срещу изписването им в интернет търсачката Google.Топ десет в класацията на най-скъпите думи се попълва от думите – credit (кредит), lawyer (адвокат), donate (дарявам), degree (диплома), hosting (хостинг) и claim (иск). И все пак на първо място трябва да се посочат: „insurance” (в превод – застраховане), „loans” (в превод от англ. – заеми), „mortgage” (в превод – ипотека).
Забранени ключови думи
Google забранява използването на редица ключови думи, които варират според различните държави. Например ключовите думи, съдържащи думата „алкохол”, са забранени в Тайланд и Турция; залагания и казино – в Полша; услуги по аборт – в Русия и Украйна. Също рекламодателите не могат да рекламират услуги за писане на дипломни работи и курсови работи.
От лингвистичен дискурс подбудителните изречения, насочващи към преодоляване на дефект например или подканващи към действие, по-често включват негативни по семантика лексеми:
„Нахранете кожата! Атакувайте упорития целулит!”, „Забранява бръчките! Стоп на бръчките!”, „Не позволявайте афтите да ви затворят устата!”, „Не чакай специална покана! Посети Пунта Кана!”, „Управлявайте парите си и спестявайте!” и др.
Негативни конструкции се наблюдават и при реклами, насочени към женска таргет група.
Менталната образност и ключовите думи
Образното мислене е тип мислене, различно от логическото мислене – мислене в пропозиции. Образното мислене и метафоричното мислене са конституенти на менталната образност от различен тип и формират различни ментални модели, поради което процесите, свързани с образния аспект на човешката когниция, поставят метафората във фокуса на когнитивните изследвания, като й определят централно място в езика.
Според Р. Лангакър образността включва възможността да се конструира дадено събитие/ ситуация по много различни начини, виждане от различни перспективи, подчертаване на различни аспекти и пренебрегване на други, избор на различно ниво на абстракция в зависимост от целите на мисълта и изказването. Определяйки образността като ментална операция и основна когнитивна способност, Лангакър я поставя в семантичната структура на езика.
Той счита, че както граматиката, така и лексиконът, се основават на конвенционална образност. Значението включва различни нива на конвенционална образност, които Лагакър нарича „йерархии”. Независимо от универсалната общност на когнитивните способности на човека лингвистичните изрази за една и съща житейска ситуация/една и съща житейска опитност имат различна семантична структура, защото се използват различни образи за структурирането на една и също концептуално съдържание.
Дефинирана по този начин, образността се оказва комплексна категория, включваща конкретна ментална образност (сензорна, визуална, слухова, моторна), абстрактна, конвенционална образност и новосъздаваща се образност, в която образното мислене и метафоричното мислене се намират в сложни взаимоотношения и вземат различно участие. Известният квантов физик Вадим Зеланд счита, че „човек е здрав, когато иска всичко, и то веднага” – т.е. човекът има желания, чието осъществяване, както може да се предположи, биха го направили щастлив. Философията на момента, колкото и хазартна да изглежда, има своя дълбок смисъл. В психосоматичната медицина се отбелязва, че една от целите на болестта или болестния симптом е да върне човека в настоящия момент. Действително с мислите си и чувствата си ние твърде често сме в миналото (страдаме, припомняме си обиди, радостни моменти) или в бъдещето (кроим планове, притесняваме се, изживяваме страхове за бъдещи събития, мечтаем) и много по-малко сме в настоящето при това, когато сме здрави. В психосоматичната медицина, която вижда болестта като послание, връщането към настоящето е един от компонентите на това послание [1]. Така че ключовите думи биха били насочени към болестта на основата обаче на военната терминология: атака, защита, клетки убийци, клетки камикадзе и др.
Концептуалната метафора като ключов компонент
Моделът на болестта се свързва с атака (сърдечна атака), като болестотворните агенти нахлуват в човешкото тяло като истински нашественици чрез инвазия (инвазивен ентерит). Кардиолозите наричат хипертонията „тихия убиец”. Болестта е война, тоест болестта се мисли със същите понятия, с които се мисли за истинска война. Езикът на рекламата за лекарствени средства например често се изгражда въз основа на концептуалната метафора „Болестта е война” (да убием гъбичките с…, да победим грипа с…, да премахнем кожните папиломи…).
