Ключовите думи като рекламни послания в SEO оптимизацията

71 / 100 SEO Score

Ключовите думи като рекламни послания и SEO оптимизация

Рекламата се създава с цел да провокира интереса на потребителя към определена стока или услуга. Връзката между рекламата и насър­чаването на потреблението е причина да се въ­веде някаква регулация на рекламния пазар за определен тип продукти.

Тя трябва да се показва пред потребителите, отговарящи на определени критерии (различни за всяка търсачка, онлайн медия или социална медия). Тези критерии могат да бъдат демографски (пол, възраст), географски (местоположение), езикови.
От друга страна критериите могат да бъдат свързани с характеристиката на търсещите ма­шини като например да се определи специфич­но време през деня кога да се показват рекла­мите. Google предлага и услуга за таргетиране в конкретни сайтове от рекламната си мрежа като You Tube или други.
Съществуват SEO тактики, от които зависи кои уеб сайтове ще се класират по-високо в сравнение с други от търсачките за една и съща заявка за търсене по ключова дума.

ключови думи

Ключовите думи в SEO оптимизацията и в текстовата част на рекламните послания

Нала­гането на дискриптивния подход е продиктувано от същността на рекламните текстове, които като форма на маркетингова комуникация имат за цел да окуражат, убедят или в някои случаи дори да манипулират (това обикновено бива възприемано в негативен аспект) аудиторията (зрители, читатели или слушатели, и т.н.), да предприемат или да продължат да предприемат определено действие.

Характерните езикови стратегии са обвърз­вани както с определени особености на грама­тично, лексикално и синтактично ниво, така и с конкретна семиотична реализация. Методите на анализ се основават на три плана: семиотичен, лингвистичен и продуктов, при който се анали­зират начините, чрез които се рекламират от­делните продукти. Приносът на езика заема своето значително място за реализиране на търговските цели при семиотичната реализация на рекламите на различни продукти, стоки или услуги.

онлайн реклама

Понятие за реклама

Понятието „реклама” (от лат. reclamo – из­виквам) се свързва с разпространяването във всякаква форма на определена информация относно лице, продукт, идея, начинание и т.н., което е предназначено за определен кръг пот­ребители.
Целта на рекламата е да предизвика, формира или поддържа интереса на потребите­лите към рекламираните обекти, така че те да могат да се реализират (да бъдат избрани, ку­пени, посещавани и т.н.).
За пръв път реклами се появяват в периодичната преса през XVII век. Те промотирали най-вече лекарства, които били особено търсени предвид множеството епиде­мии, както и книги, и вестници.
Появяват се и лъжливи, заблуждаващи реклами, изтъкващи несъществуващи качества на продукта, както и рекламите, популяризиращи дейността на из­мамници, преструващи се на лечители или зна­хари.
Рекламата започва да играе съществена роля през XIX-ти и XX-ти век, когато се поставя началото на масовата продукция. За целите на рекламата се ползват най-различни средства: телевизия, радио, печат, интернет, кино, бил- бордове, листовки, различни предмети и много други. Всяка медия е своеобразно рекламно пространство.

Сама по себе си рекламата е неутрален на­бор от знакови системи и подходи, които се из­ползват при всички останали комуникации. Съв­ременните форми на реклама се подчиняват на принципите на масовата комуникация. Съобще­нията, с акцент върху действието и резултата на рекламирания продукт, се предават на група хора индиректно. По съдържание и форма тър­говското послание на рекламната услуга се на­сочва към готовността на клиента да купи мар­ката.

Комуникативните на­мерения на адресанта се материализират в стратегиите на общуване, които обединяват съ­държателни и формални елементи – знакови системи, кодове и различни реализации на зна­ците и правилата, чрез които се постигат кому­никативните цели.
При еднакво качествени про­дукти с приблизително близки цени печели мар­ката с по-умния слоган и по-добрата визия, защото ефектът на рекламата е смес от народопсихология, улучване на момента, визия. Когато се прави например услуга на клиента и му се предлага по-евтин генеричен еквивалент на ис­кания продукт, тази услуга може да му развали цялото удоволствие/забавление от покупката, защото той може да се асоциира с дадена мар­ка или да свързва здравето си с нея.

Марката в търговската комуникация има не­леките задачи да улучи точния момент, точните думи, точните образи, за да победи конкурира­щите марки и да привлече своите потребители. В този смисъл рекламата може да се интерпре­тира като семиотична реализация на информа­ция за произвеждане на желание с цел покупка.

Ключовите думи и техните послания

Изследване на WordStream посочва кои са най-скъпите думи, за които се плаща за реклама срещу изписването им в интернет търсачката Google.Топ десет в класацията на най-скъпите думи се попълва от думите – credit (кредит), lawyer (адвокат), donate (дарявам), degree (дип­лома), hosting (хостинг) и claim (иск). И все пак на първо място трябва да се посочат: „insurance” (в превод – застраховане), „loans” (в превод от англ. – заеми), „mortgage” (в превод – ипотека).

Забранени ключови думи

Google забранява използването на редица ключови думи, които варират според различните държави. Например ключовите думи, съдържа­щи думата „алкохол”, са забранени в Тайланд и Турция; залагания и казино – в Полша; услуги по аборт – в Русия и Украйна. Също рекламодате­лите не могат да рекламират услуги за писане на дипломни работи и курсови работи.
От линг­вистичен дискурс подбудителните изречения, насочващи към преодоляване на дефект напри­мер или подканващи към действие, по-често включват негативни по семантика лексеми:

„Нахранете кожата! Атакувайте упорития целулит!”, „Забранява бръчките! Стоп на бръчките!”, „Не позволявайте афтите да ви затворят уста­та!”, „Не чакай специална покана! Посети Пунта Кана!”, „Управлявайте парите си и спестявайте!” и др.

Негативни конструкции се наблюдават и при реклами, насочени към женска таргет група.

Менталната образност и ключовите думи

Образното мислене е тип мислене, различно от логическото мислене – мислене в пропозиции. Образното мислене и метафоричното мислене са конституенти на менталната образност от различен тип и формират различни ментални модели, поради което процесите, свързани с образния аспект на човешката когниция, поста­вят метафората във фокуса на когнитивните изследвания, като й определят централно място в езика.
Според Р. Лангакър образността включ­ва възможността да се конструира дадено съби­тие/ ситуация по много различни начини, вижда­не от различни перспективи, подчертаване на различни аспекти и пренебрегване на други, из­бор на различно ниво на абстракция в зависи­мост от целите на мисълта и изказването. Оп­ределяйки образността като ментална операция и основна когнитивна способност, Лангакър я поставя в семантичната структура на езика.
Той счита, че както граматиката, така и лексиконът, се основават на конвенционална образност. Значението включва различни нива на конвен­ционална образност, които Лагакър нарича „йе­рархии”. Независимо от универсалната общност на когнитивните способности на човека лингвис­тичните изрази за една и съща житейска ситуация/една и съща житейска опитност имат раз­лична семантична структура, защото се използ­ват различни образи за структурирането на една и също концептуално съдържание.
Дефинирана по този начин, образността се оказва комплекс­на категория, включваща конкретна ментална образност (сензорна, визуална, слухова, мотор­на), абстрактна, конвенционална образност и новосъздаваща се образност, в която образното мислене и метафоричното мислене се намират в сложни взаимоотношения и вземат различно участие. Известният квантов физик Вадим Зеланд счита, че „човек е здрав, когато иска всич­ко, и то веднага” – т.е. човекът има желания, чието осъществяване, както може да се предпо­ложи, биха го направили щастлив. Философията на момента, колкото и хазартна да изглежда, има своя дълбок смисъл. В психосоматичната медицина се отбелязва, че една от целите на болестта или болестния симптом е да върне човека в настоящия момент. Действително с мислите си и чувствата си ние твърде често сме в миналото (страдаме, припомняме си обиди, радостни моменти) или в бъдещето (кроим пла­нове, притесняваме се, изживяваме страхове за бъдещи събития, мечтаем) и много по-малко сме в настоящето при това, когато сме здрави. В психосоматичната медицина, която вижда бо­лестта като послание, връщането към настоя­щето е един от компонентите на това послание [1]. Така че ключовите думи биха били насочени към болестта на основата обаче на военната терминология: атака, защита, клетки убийци, клетки камикадзе и др.

Концептуалната метафора като ключов компонент

Моделът на болестта се свързва с атака (сърдечна атака), като болестотворните агенти нахлуват в човешкото тяло като истински на­шественици чрез инвазия (инвазивен ентерит). Кардиолозите наричат хипертонията „тихия убиец”. Болестта е война, тоест болестта се мисли със същите понятия, с които се мисли за истинска война. Езикът на рекламата за лекарс­твени средства например често се изгражда въз основа на концептуалната метафора „Болестта е война” (да убием гъбичките с…, да победим грипа с…, да премахнем кожните папиломи…).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *