Как да създаваме съдържание за социални мрежи?

Как да създаваме съдържание за социални мрежи?
SEO Решения hide

Роля на социалните медии в дигиталния маркетинг

Как да създаваме съдържание за социални мрежи

Социалните мрежи дадоха възможност на всеки от нас да има своя медия. Нещо повече – сам да бъде медия. Да решава какво иска да каже, на кого, кога, как и защо. Независимо дали използваме социалните мрежи, за да популяризираме съдържание от своя сайт или блог, или създаваме съдържание специално за социалните мрежи, трябва да сме наясно с някои основни понятия и принципи.

Какво искаме да направим:

да съобщим информация или да изразим мнение?

Как да разберем? Информацията съдържа факти и съобщава за реално случили се събития или изказвания. Информация за реално събитие:

Кой? Какво? Кога? Къде? Как/Защо?

Информацията (новината) трябва да отговаря на пет основни въпроса: В журналистиката тези въпроси са известни като петте „К“.

Когато създаваме „Събитие“ във „Фейсбук“ също отговаряме на петте „К“, дори и без да си даваме сметка за това.

Отговорът на въпроса „Как/Защо“ е в полето „Подробности“, където е изяснено какво точно ще се случи и по какъв начин. Всъщност, „събитието“ във „Фейсбук“ е новина за предстоящо събитие.

Отговорите на петте „К“ ни гарантират, че няма да пропуснем да съобщим нещо важно. За да сме още по-сигурни, че нашата публика няма да пропусне това, което смятаме за най-важно, винаги го слагаме в началото на текста. Това е т.нар. принцип на обърнатата пирамида – най-важното винаги е в началото, за да сме сигурни, че дори и в някакъв момент читателят да спре да чете (съответно, зрителят да гледа и пр.), със сигурност ще е чул важните неща.

Това, което идва след тях се нарича контекст и бекграунд (фон, предистория). Те също са важни, защото ни помагат да разберем по-добре защо нещо се случва, защо сега, защо по този начин и пр.

Проверка на фактите

Независимо дали сме решили да съобщим информация, или да изразим мнение, втората стъпка винаги е проверката на фактите. Първата и най-важна задача на всеки комуникатор е да се увери, че няма да излъже и подведе своята публика неумишлено. Що се отнася до умишленото разпространяване на невярна информация, то може да се нарече дезинформация или пропаганда.

Това не включва сатиричното съдържание от типа „Не!Новините“, но трябва да е ясно за публиката, че става дума именно за сатира, а не за сериозна новина.

Фактите са действително случили се събития и всякаква информация, която е проверима и доказуема. Факти са също имена (на хора, населени места, улици, институции и пр.), дати и часове, всякакви числа и данни. Фактите задължително се проверяват, дори когато (особено когато!) изглеждат безспорни.

Твърденията са мнения, не факти!“Земята е кръгла” е факт (научно доказан)

“НАСА лъже, че Земята е кръгла” е твърдение (мнение), което не почива на факти и не

може да бъде доказано.

Трябва да се стремим да правим твърдения, които са обосновани с факти.

За проверката на фактите се използват източници, които са

  • Поне два различни;
  • Надеждни и достоверни;
  • Реномирани и утвърдени;
  • Google

Ако използваме медийни източници, трябва да обърнем внимание

  • Сериозна ли е медията, или публикува сензационно („жълто”) съдържание – във втория случай вероятността да попаднем на невярна информация е значително по-голяма;
  • Познаваме ли тази медия, ползвали ли сме я друг път, или я виждаме за първи път – във втория случай вероятността да попаднем на невярна информация е значително по- голяма;
  • Какво друго е публикувала медията по темата – това ни показва дали медията следи темата, дали журналистите в медията имат необходимите познания и опит по темата, за да им вярваме;
  • Кой е авторът на информацията – дали е световна агенция или друга голяма медия, неизвестен за нас уебсайт или изобщо няма посочен източник – в последните два случая вероятността да попаднем на невярна информация е значително по-голяма;

Трябва ли да се прави разлика между невярна информация и пристрастност.

Една информация може да бъде фактологично вярна, но представена пристрастно – като се подчертават определени елементи, за сметка на други; като се премълчават част от фактите, а се преекспонират други; като се цитират определени гледни точки, а се спестяват други и пр.

ефективни дигитални услуги и бизнес решения за вашия бранд

Целева група (аудитория)

Не е едно и също дали се обръщаме към съучениците си, към съгражданите си, към феновете на определен стил музика, към народните представители и пр. Трябва да имаме предвид, че нашето съобщение се конкурира с хиляди други в потока от новини на нашата публика, която вероятно разсеяно скролва, докато седи в автобуса – затова трябва да използваме всички позволени и етични средства, за да привлечем вниманието й.

Основни правила за успешен текст

Атрактивно заглавие: ударно, съдържателно, кратко, ако текстът е информация. Ако е мнение, може да се подходи и по-творчески, но не твърде – колкото по-рано се захванете с темата по същество, толкова по-сигурно е, че повече хора ще разберат какво мислите.

  • Използвай точни, проверени факти. Не използвай факти, в които не си сигурен или не си проверил. Не представяй мнения за факти!
  • Ако използваш чужди мисли, текстове, изображения и пр. интелектуални продукти – цитирай ги! Всичко друго се нарича плагиатство.
  •  Езикът и стилът трябва да са съобразени с публиката, към която е насочено съобщението. При всички случаи е добре да се избягват крайностите – прекалено сложен и претрупан с термини език или прекалено разговорен, дори жаргонен език. Спазването на граматическите и правописните правила е задължително, дори и в социалните мрежи.
  • Избягвай заглавия, които са толкова дълги, че не се четат целите при споделяне в социалните мрежи и са неработещи, както и заглавия, от които не става ясна темата на текста.
  • Не използвай „кукички“ за привличане на публиката като „Шок!“, „Сензация!“, „Нечувано!“ и пр., които повече отблъскват, отколкото привличат вниманието.
  • Недопустими са: езикът на омразата, плагиатството и лъжата.

Свобода на словото и реч на омразата

Това ще ти помогне да разбереш каква е разликата между речта на омразата и т.нап “хейт” в социалните мрежи.

Свободата на изразяване е основно наше право!

„Всеки има право на свобода на изразяването на мнения“.

Това е записано в чл. 10 на Европейската конвенция за правата на човека. Това основно право е един от стълбовете на демократичното общество и то определя до колко една страна е демократична.

Живеем във време, в което няма нищо по-лесно всеки да изрази своето мнение и позиция

  • това е времето на дигиталната ера. Достатъчен е смарт телефон и достъп до интернет и вашата позиция, мнение и послание може да достигне до стотици, хиляди, дори милиони други потребители. На практика всеки има канала за достигане на широка аудитория
  • възможност, която до преди 15 години имаха само традиционните медии. Но къде са границите на правото на изразяване на мнение?

Свободата на изразяване достига до там, докъдето навлизаме в свободата на другия – да го обидим, да засегнем честта и достойнството му, да го унижим. Затова правото на свободно изразяване не е абсолютно. Според Европейската конвенция за правата на човека и по-специално чл.10, пар.2, правото на свобода на изразяване може да се ограничава от националното законодателство с цел да се защитят „репутацията и правата на други хора”, както и „националната сигурност, териториалната цялост, обществената безопасност”.

Според Конституцията на България правото на свободно слово не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Наказателният кодекс също предвижда наказания за словото на омраза и дискриминация, основани на раса, народност или етническа принадлежност. Журналистите пък са се задължили през етичния си кодекс да не публикуват материали, които подбуждат към омраза, насилие и дискриминация.

Какво е реч на омразата?

Реч на омразата са думи, жестове, отношение или действие, които публично изразяват неодобрение, обида, омраза, провокират агресия, дискриминация или подтикват към насилие към определени хора на база принадлежността им към раса, етнос, националност, религия, пол, сексуална ориентация, възраст.

Речта на омразата е проява на нетолерантност и не зачитане на достойнството на другия. Тя не е да обидиш в момент на афект някого, а да изразиш омраза и дискриминация към

човек само защото е представител на определена общност (в този смисъл популярното сред младежите понятие “хейт” е различно от реч на омразата. Темата за т.нар. “хейт” ще разгледаме отново в главите “Социалните мрежи – как да се възползваме?” и “Безопасно в социалните мрежи”).

Към кого е насочена речта на омразата?

Обикновено речта на омразата е насочена от мнозинството към малцинството. Според изследване на Институт Отворено общество, проведено през 2018 г. Реч на омразата срещу своята група в България са чували:

Реакция при инцидент

Как трябва да реагираш при инцидент, кога и как да разпространяваш информация за инциденти в социалните медии.

Какво е инцидент?

Инцидент е изненадващо неприятно събитие, което предизвиква нараняване или смъртта на хора.

Видове инциденти:

Катастрофи, битови инциденти, атентати, побой (сбиване), индустриална авария, природни бедствия, тежко престъпление и др.

Първо мисли, после публикувай или споделяй!

В дигиталната ера все по-често се случва информация за инцидент да се появи първо в социалните мрежи, преди да достигне до отговорните институции или медиите. Затова всеки един от нас, използвайки интернет, се превръща в преносител на информация.

Някои публикуват, защото имат доброто намерение да информират за ситуацията, други – за да привлекат вниманието, публикувайки шокиращи снимки.

Много потребители са склонни в такива моменти да постват непотвърдени информации или такива от неблагонадеждни източници. Публикуването на информация от мястото на инцидент или престъпление може да нанесе психологични травми, да накърни човешкото достойнство и дори да застраши и самия свидетел.

Ако си на местопроизшествие, има няколко много важни неща, които трябва да направиш, преди да споделиш новината.

Да се увериш, че самият ти си в безопасност – че нищо не застрашава пряко живота ти.

Например, при пожар е възможно да последва взрив, а при пътно-транспортно произшествие други автомобили да връхлетят вече блъсналите се. Важно е да се обезопаси мястото – да се сложи знак или да се предупредят други хора, за да не се изложат на опасност.

Когато се увериш, че си на безопасно място, подай сигнал на 112, опитай се да запазиш спокойствие и да информираш възможно най-точно за случилото се и за местоположението. Ако можеш, окажи помощ на пострадалите, без обаче да излагаш себе си на прекомерен риск.

Едва след като са изпълнени тези условия, можеш да си помислиш дали да заснемеш видео или снимки и да споделиш в интернет информация за инцидента. Трябва да вземеш това решение осъзнато, тъй като е възможно близки на пострадалите да научат за случилото се точно от твоята публикация.

Кога споделяме информация за инцидент?

  • Ако сме свидетел от първо лице;
  • Ако сме проверили новината от няколко източника;
  • Ако информацията ще е в помощ на другите потребители или за изясняването на причините за инцидента или за справянето с него;
  • Споделяме факти без емоционални думи;

Каква информация споделяме?

  • Не публикуваме лични данни и лична информация, ако участниците в инцидент не са дали разрешение;
  • Не публикуваме жертви или участници в инцидента в унизително и безпомощно състояние;
  • Не публикуваме снимки на непълнолетни лица;
  •  Не използваме думи като “шок”, “ужас”, те могат да травмират другите участници в социалната мрежа и да повишават тяхната тревожност.

Контролни въпроси за споделяне на информация:

  • Проверих ли източника на информация за инцидента, преди да споделя?
  • Има ли кадри, които могат да разстроят публиката или да поставят в унизително положение някой от участниците в инцидента?
  • Има ли непълнолетни лица на снимката?
  • Застрашава ли видеото/снимката, които правя/споделям от инцидента, мен или някой от участниците в инцидента?

Какво трябва да знаем за авторското право

След като се запозна с принципите за това как да създаваш медийно съдържание без да накърняваш достойнството и чувствата на околните, в тази глава ще научиш и как да не нарушаваш техните авторски права, а и да защитаваш своите

Често в социалните мрежи или в блога си ползваме чужди снимки, картинки или споделяме статии. Важно е да знаем в кои случаи може да се прави това без разрешение и в кои случаи може да нарушим правата на авторите.

Кои са обектите на авторско право?

Всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, е обект на авторско право.

Това на практика означава много широк кръг от произведения – литературни творби, журналистически материали, но също така и компютърни програми, музикални произведения, филми, снимки, дизайн. Обект на авторско право са и графично оформление на печатно издание, преводи, аранжимент на музикални произведения и други подобни.

Има изключения, върху които не може да се претендира авторско право. Това са закони и други нормативни актове, както и идеи, концепции и фолклорни творби, новини, факти, сведения и данни. Ето защо, един разказвач на истории (журналист в традиционна медия или пък младеж в дигитална мрежа) има авторско право върху своя текст, но не и върху самата новина или факт, както и върху данните, включени в статията му.

Пример: Свидетел си на някакво събитие и решаваш да напишеш новина за него в блога си. Ти имаш авторски права върху статията, която си написал, но не можеш да забраниш на други хора да разкажат за същото събитие, само защото ти си разказал първи.

Какви права има един автор върху своето произведение?

Освен право на възнаграждение за всяко ползване на произведението и неговото разпространение, авторът има и други права. Това включва правото на автора да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено; дали да използва собственото си име или псевдоним; дали да допусне промяна на произведението – например обработка на снимка от друг потребител или редакция на статия или литературна творба, която е написал.

Кога и как може да се използва едно произведение, защитено от авторското право?

При използване на едно произведение – при неговото възпроизвеждане, разпространение, излъчване, представяне, включително публикуване в сайт или блог, следва да се иска разрешение на носителя на авторското право, когато това се прави е с цел печалба. Може обаче, произведението да се ползва и без одобрението на автора, когато не се засягат неговите интереси, най-вече когато това е с некомерсиална цел (тоест не се цели печалба). За всеки случай, дори да използваме произведението, без да целим печалба и да смятаме, че не засягаме интересите на автора, най-добре е да проверим това, като го попитаме.

Задължително ли следва да посочим името на автора?

Задължително е да се посочи името на автора на едно произведение, както и да не се изменя, ако авторът не е разрешил това. Важно е обаче да си даваме сметка дали разпространената снимка или цитат всъщност е обект на авторско право, както и дали авторът е известен.

Как може да използваме безплатно едно произведение?

В интернет има редица снимки и други произведения, които са пуснати за свободно ползване. Има начини за проверка дали ползването на дадена снимка е свободно, включително и чрез Google. Когато търсите снимка в търсачката, от менюто с инструменти можете да посочите филтър по критерий “права за ползване”. Някое от произведенията може да е лицензирано за използване чрез лицензите на т.нар. Creative Commons. Наличието на някое от техните лога означава, че авторът или друг носител на права е разрешил по-широкото ползване, отколкото дава по принцип авторското право.

Запомни: независимо дали е разрешено безплатно ползването на едно произведение, трябва да се посочи източникът, от който е взето произведението и неговият автор, стига да е известен.

Знаете ли че…

Едно произведение може да се копира, но не и да се разпространява без разрешение. Така например, при сваляне (leech) на произведение от torrent сайтовете, филм или музика могат да се възпроизвеждат чрез създаване на електронно копие на личния компютър и това е разрешено. Но ако същият файл се споделя нататък (seed), то това представлява нерегламентирано разпространение на произведението и нарушава авторските права.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *